Всички банани са радиоактивни. Експерт обяснява какво означава това
Често даже споменаването на самата дума „ радиация “ предизвиква боязън у хората. Други евентуално се забавляват с концепцията, че излагането на малко радиация би могло да ни трансформира в идващия супергерой досущ като Хълк.
Вярно ли е обаче, че на процедура всичко към нас е радиоактивно, даже храната, която ядем? Може би сте чували, че бананите са леко радиоактивни, само че какво действително значи това? И макар че самите ние не сме супергерои, човешките тела също ли са радиоактивни?
Какво съставлява радиацията?
Радиацията е сила, която пътува от една точка до друга – било то като талази или частици. Всеки ден се излагаме на радиация от разнообразни естествени и изкуствени източници.
Космическата радиация от Слънцето и открития космос, радиацията от скалите и почвата, както и радиоактивността във въздуха, който дишаме, и в храната и водата, [която консумираме] – всичко това са източници на естествена радиация.
Бананите са характерен образец за източник на естествена радиация. Те съдържат високи равнища на калий и малко количество от него е радиоактивно. Няма потребност обаче да се отказвате от банановото смути – количеството радиация е извънредно малко, по-малко от естествената „ фонова радиация “, на която сме изложени всеки ден.
Изкуствените източници на радиация включват медицински лекувания и рентген, мобилни телефони и енергийни мрежи. Често срещана илюзия е, че изкуствените източници на радиация са по-опасни от естествените. Това обаче не е правилно.
Не съществуват физически свойства, които вършат изкуствената радиация по-различна или по-разрушителна от естествената. Вредните резултати произлизат от дозата, а не от източника на излагането.
Каква е разликата сред радиация и радиоактивност?
Думите „ радиация “ и „ радиоактивност “ постоянно се употребяват взаимнозаменяемо. Въпреки че двете са свързани, те не значат изцяло едно и също нещо.
Радиоактивността се отнася до неустойчив атом, преминаващ през радиоактивен разпад. Докато атомът се пробва да се стабилизира (или да стане неактивен), се освобождава сила под формата на радиация.
Радиоактивността на даден материал разказва степента, в която той се разпада и процеса (или процесите), чрез които това се случва. Ето за какво на радиоактивността можем да гледаме като на процеса, посредством който детайлите и материалите се пробват да се стабилизират, а радиацията е силата, която се освобождава вследствие на него.
Йонизиращи и нейонизиращи лъчения
В взаимозависимост от равнището на сила радиацията може да бъде разграничена на два вида.
Йонизиращите лъчения имат задоволително сила, че да отделят електрон от атом, което може да промени химични състав на даден материал. Примери за йонизиращи лъчения са рентгеновите лъчи и радон (радиоактивен газ, който се среща в скалите и почвата).
Нейонизиращите лъчения притежават по-малко сила, само че все пак отново могат да възбудят молекулите и атомите, което ги кара да вибрират по-бързо. Често срещани източници на нейонизиращи лъчения са мобилните телефони, енергийните мрежи и ултравиолетовите лъчи от Слънцето.
Електромагнитният набор включва всички типове електромагнитна радиация. Източник: brgfx/Shutterstock
Всичката радиация ли е рискова? Не, не напълно
Радиацията не постоянно е рискова – това зависи от вида, силата и продължителността на излагане.
По предписание колкото по-високо е енергийното равнище на радиацията, толкоз по-вероятно е то да нанесе щета. Така да вземем за пример знаем, че несъразмерното излагане на йонизиращи лъчения – да речем от срещания в природата газ радон – може да повреди човешките тъкани и ДНК.
Знаем също по този начин, че нейонизиращите лъчения – да вземем за пример ултравиолетовите лъчи на Слънцето – могат да бъдат вредни, в случай че човек се изложи на задоволително високоинтензивни равнища, и да провокират неподходящи резултати за здравето от вида на изгаряне, рак или слепота.
Важното в тази ситуация е, че тези рискове са добре познати и изучени и надлежно – можем да се предпазим от тях.
Международни и национални експертни органи дават насоки, с цел да подсигуряват сигурността на хората и околната среда и да предпазят от радиация.
Когато става дума за йонизиращи лъчения, това значи дозите да са над естествената фонова радиация (доколкото е възможно) – да вземем за пример да се прави здравно нагледно проучване само върху онази част от тялото, за която то е належащо (това поддържа дозите ниски), и да се пазят копия на фотосите, с цел да се избегнат повторни прегледи.
За да се предпазим от нейонизиращите лъчения, би трябвало да сведем излагането си на нея под безвредните граници. Така да вземем за пример телекомуникационното съоръжение употребява радиочестотни нейонизиращи лъчения и те би трябвало да действа в границите на тези безвредни граници.
Освен това във връзка с ултравиолетовата радиация от Слънцето, знаем, че с цел да се предпазим, би трябвало да използваме слънцезащитен крем и облекла, когато равнищата на ултравиолетовия показател доближат 3 или повече.
Радиацията в медицината
Въпреки че излагането на радиация крие явни опасности, е значимо да имаме поради и изгодите от сходно нещо. Често срещан образец за това е потреблението на радиация в актуалната медицина.
Медицинската образна диагностика употребява както техники с йонизиращи лъчения, да вземем за пример рентген или компютърна томография, така с нейонизиращи (ултразвук и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)).
Тези видове техники за здравна образна диагностика разрешават на лекарите да видят какво се случва в тялото и постоянно водят до по-ранни и по-малко инвазивни диагнози. Медицинската образна диагностика може да помогне и при изключването на съществено заболяване.
Радиацията може да помогне и при лекуването на избрани положения – тя може да убие канцерогенна тъкан, да смали израстък или даже се употребява за облекчение на болката.
И по този начин, радиоактивни ли са нашите тела? Отговорът е да – и ние, сходно на всичко към нас, сме мъничко радиоактивни. Това обаче не е нещо, за което би трябвало да се тревожим.
Нашите тела са основани по подобен метод, че да могат да се оправят с дребни количества радиация – ето за какво няма заплаха от тези, на които сме изложени в естественото си всекидневие. Само не очаквайте скоро тази радиация да ви трансформира в супер воин, тъй като това несъмнено е научна фантастика.
Автор: Сара Локрин (Sarah Loughran), шеф на Радиационни проучвания и препоръки (ARPANSA) и доцент в Университета на Уулонгонг (University of Wollongong).
Тази публикация е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с общителното единодушие на нейната авторка. Прочетете истинската публикация тук.
